Топ съвети за Мекотели

Топ съвети за Мекотели

Blog Article

Двучерупчестите са снабдени и с мускулесто стъпало, което при много видове, като миди, се използва за закрепване на телата им към субстрата или за вкопаване в пясъка.

Езерата и реките също са склонни към въвеждане на инвазивни видове, особено мекотели, които пътуват прикачени към международни морски кораби.

В нея е разположена цилиндричен рудимент на крака, покрит с ресни, които осъществяват придвижването на животните. Аплакофорите са хищници. Те са хермафродитни или разделно полови животни. Развитието им преминава през трохофорна ларва, при която се появяват зачатъци на седем плочки, които при метаморфозата закърняват и се заместват от спикули.

Дишат чрез един или два чифта хриле (ктенидии). Могат да дишат и чрез мантийната си празнина.

Замърсените играчки, бюра и други училищни предмети също могат да станат място за размножаване на вируса.

Този слой е сравнително дебел и здрав като придава белия цвят на старите черупки с разрушен конхиолинов слой. Под варовития слой е разположен седефеният или бисерен пласт. Той е образуван от голям слой хоризонтално разположени варовити пластинки, слепени с органично вещество. Седефеният пласт има свойството да иризира поради интерференция на светлината, падаща върху него. Съществуват обаче и видове, черупките на които нямат седефен пласт.

Покрај нивната историска важност како извор на храна - особено на далечниот исток и на Медитеранот - мекотелите придонеле на многу начини за човечката цивилизација. Школките од каури (еден вид мали гастроподи) биле користени како пари од домородните групи, а бисерите што растат во остригите, како резултат на иритација од зрната песок, биле чувани од памтивек.

Повечето мекотели са морски животни, които живеят в местообитания от плитки крайбрежни зони до дълбоки води.

Само си представете колко лесно обикновената домашна котка, свикнала да подбира скитащи се мишки, може да опустоши почти неподвижна колония от охлюви.

Да се върнем на Лембе. Утрото е слънчево. Плуваш над плитък риф. Водачът ти прави знак с ръка, който значи, че е видял октопод. Къде? Оглеждаш се.

Те са свободно живеещи,но има и изключения, които са паразити. Хранят се с растения и малки едноклетъчни.

Сетилните органи се особено добро развиени кај полжавите и главонозите, при што, на пример, сложеноста на градбата на очите кај главонозите се приближува кон градбата на очите кај ‘рбетниците.

При повечето главоноги раковина липсва. Друга особеност, която е характерна са този тип животни, е наличието на радула, която заедно с главата липсва при мидите.

От всички безгръбначни октоподите приличат най-много на нас. Отчасти е заради начина, по който отвръщат на погледа ти, сякаш те преценяват. (Това ги отличава и от много гръбначни: повечето риби не изглеждат така, сякаш мекотели се вглеждат в теб.) Отчасти е заради сръчността им. Осемте им пипала са осеяни със стотици смукала, което им позволява да боравят с предмети, независимо дали отварят мидени черупки, разглобяват филтърната система на аквариум или развиват капачки от буркани. Това ги отличава от бозайници като делфините, които, въпреки цялата си интелигентност, са ограничени от анатомията си и не могат с лекота да развинтят нищо. Същевременно октоподите са също толкова извънземни, колкото и всеки друг пришълец, който можете да си представите.